Reebok е единствената марка в таблицата с британски корен: започва с четиринайсетгодишно момче в стая над сладкарница в Болтън, прави шиповете, спечелили олимпийски златни медали, изобретява дамската обувка за фитнес, продава се на adidas за 3,8 милиарда долара и после е препродадена с една трета по-евтино. Това е история за това колко далеч може да пътува едно име от нещото, което го е създало.
1895: шипове над сладкарницата
Джоузеф Уилям Фостър е на четиринайсет през 1895 г., когато започва да прави обувки за бягане в стаята си над сладкарницата на баща си в Болтън, Ланкашър. Идеята му е подметката с шипове – сред най-ранните изобщо – и докато синовете му се присъединят, фирмата вече е J.W. Foster & Sons, доставчик на обувки за бягане на британските атлети за половин век. Според самата компания Харолд Ейбрахамс и Ерик Лидъл – двамата бегачи, за които е филмът „Огнени колесници“ – печелят златните си медали на Олимпийските игри в Париж през 1924 г. с обувки на Фостър. За компания за обувки трудно може да има по-добро начало.
1958: двама внуци и една газела
През 1958 г., пак в Болтън, двама от внуците на основателя, Джо и Джеф Фостър, създават съпътстваща фирма и я кръщават на южноафриканска антилопа, намерена в речника: рибок (rhebok), изписан така, че да се произнася лесно на английски. Двайсет години Reebok е малък британски производител на обувки за бягане, уважаван и неизгоден. Обратът идва, когато американският дистрибутор Пол Файърман купува правата за Северна Америка през 1979 г., а през 1984 г. – и самата английска компания майка.
1982: Freestyle и пазар, който никой не беше видял
Reebok на Файърман прави нещо, което никоя спортна компания не е правила: обувка за жени, които не са спортистки. Freestyle, пусната през 1982 г., е мека кожена обувка за аеробика точно в момента, в който аеробиката се превръща в национална мания. Продава се в бройки, каквито обувките за бягане никога не са достигали, и през 1986 и 1987 г. Reebok, а не Nike, е най-голямата компания за спортни обувки в САЩ – позиция, която губи през 1988 г. и никога не си връща. Шиповете от Болтън остават много далеч назад.
Pump, пусната на 24 ноември 1989 г., е другата икона – баскетболна обувка с надуваема камера в езика, помпана с копче във формата на топка. Скъпа е, леко абсурдна е и всяко дете иска такава. Тя е и последният път, когато Reebok определя категория, вместо да следва такава.
2006 до 2022: купена и продадена
adidas купува Reebok през 2006 г. за 3,8 милиарда долара, най-вече за да навакса спрямо Nike в Северна Америка. Съчетанието така и не се получава; марката е препозиционирана около фитнеса и CrossFit, после около модата, а пазарният ѝ дял пада през повечето от следващите шестнайсет години. През август 2021 г. adidas се съгласява да я продаде на Authentic Brands Group – компания, която притежава имена и ги лицензира, вместо да произвежда – за до 2,5 милиарда долара; сделката приключва на 1 март 2022 г. Днешният Reebok е марка, управлявана от Бостън и лицензирана на производители, а не обущар със собствени фабрики.
В нея все пак има история с бягане. Пяната Floatride, която в таблицата стои под NITRO / Floatride, беше наистина лек и отзивчив материал, когато се появи, а стелката OrthoLite е стандарт в цялата гама. Но честното обобщение е, че най-добрите обувки за бягане на Reebok са правени в Болтън преди век, а оттогава името е за други неща. Хубаво име е. Просто е изминало по-дълъг път от стаята над сладкарницата, отколкото би трябвало да се иска от едно име.