Puma и adidas са една компания, едно семейство и едно малко баварско градче до 1948 г., когато двама братя спират да си говорят и Херцогенаурах се разцепва през средата. Puma е половината, която получава спринтьорите, футболистите и дълго време по-малкия дял от всичко останало. Това е историята на другия брат.
1948: Рудолф си тръгва
Gebrüder Dassler Schuhfabrik – фабриката за обувки на братя Даслер – прави спортни обувки в Херцогенаурах от 20-те години и прави шиповете, с които Джеси Оуенс бяга в Берлин през 1936 г. Адолф е майсторът; Рудолф, по-големият, е търговецът. Какво точно ги разделя, още се спори; че се разделят – не. През 1948 г. братята поделят бизнеса. Половината на Адолф става adidas. Половината на Рудолф, вписана в германския търговски регистър на 14 януари 1949 г., се казва Puma.
Градът се разцепва заедно с тях – две фабрики, два футболни клуба, две групи кръчми – и според разказите десетилетия наред местните първо поглеждали обувките на непознатия и чак после решавали как да му говорят. Съперничеството ражда две от най-големите компании за спортно облекло в света, на по-малко от километър една от друга, на двата бряга на една и съща река.
1968: Suede и вдигнат юмрук
Най-важната обувка на Puma става известна с нещо, което няма нищо общо с бягането в нея. На Олимпийските игри в Мексико през 1968 г. Томи Смит печели 200 метра и застава на подиума с вдигнат юмрук в черна ръкавица – един от определящите образи на века. На краката му, а после и в ръката му, са Puma Suede. Обувката става символ, преди да стане моден обект, и оттогава се произвежда почти без промяна.
Две години по-късно идва епизодът, който учебниците по маркетинг още преподават. Преди финала на Световното първенство през 1970 г. Пеле моли съдията за момент, коленичи и си връзва връзките – връзки на Puma, на бутонки Puma King, пред световна телевизионна аудитория. Синовете на братята уж се били договорили за примирие да не подписват с него. Puma му плаща да го направи въпреки това. После той печели световната титла.
Дългата среда
През повечето десетилетия след това Puma е марка за футбол и спринт със страничен моден бизнес и далечно трето място в бягането след Nike и собствения си отчужден брат. Собствеността сменя ръцете неведнъж: френската луксозна група Kering поема контрола през 2007 г., а през 2018 г. разпределя по-голямата част от дела си между собствените си акционери, така че холдингът на семейство Пино, Artémis, остава най-големият собственик с около 29 процента. През януари 2026 г. Artémis се съгласява да продаде този дял на китайската Anta Sports за 1,5 милиарда евро – сделка, която трябва да приключи до края на годината. Puma прекарва голяма част от живота си като част от нечия чужда стратегия.
2021: обратно в бягането, с азот
Историята с бягането започва наново през 2021 г. с NITRO – пяна, разпенена с азот вместо с химически агент, която дава лека и пружинираща за теглото си междинна подметка. В комбинация с PUMAGRIP, гума, за която тестващите установяват, че държи необичайно добре на мокър асфалт, тя ражда линиите Velocity и Deviate и за първи път от едно поколение насам обувки за бягане, които специалистите препоръчват без уговорки.
Puma все още е със седалище в Херцогенаурах, на няколко улици от adidas, и все още се търгува във Франкфурт. Остава по-малкият брат. Но обувките, които прави за бегачи, през 2020-те са наистина добри – което, като се има предвид колко време отне, е най-изненадващият обрат в историята.